Блогът на severen2

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.05.2010 15:06 - Очите

Автор: severen2 Категория: Лични дневници

Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове:

Очите пропускат впечатления навътре, но и излъчват нещо навън. В тях се оглеждат чувствата и настроенията на хората. Затова човек следи погледа на другия и се опитва да се взре дълбоко в очите му или да прочете по очите му. Очите са огледалото на душата. В очите близват сълзи и издават навън някоя вътрешна психична ситуация. Наистина ирисовата диагностика и до ден днешен използва окото само като огледало на тялото, но по очите не по-зле може да се разбере характерът и личностната структура на човека. Лошият поглед или магнетичният поглед ни показват също, че окото не е само орган, който пропуска навътре, но може да пропуска навън и нещо вътрешно. Очите стават активни и когато човек хвърли око някому. (Дето сърцето лежи, там окото лети.) Според народа процесът на влюбването се характеризира със заслепяване - формулировка, която подсказва, че влюбеният вече не може ясно да вижда реалността и в това състояние много често е заслепен, защото любовта е сляпа (... дано само не му избоде очите!). Най-честите смущения в областта на зрението са късогледството и далекогледството. Късогледството се проявява преди всичко през юношеството, а далекогледството - на старини. Това разпределение е близко до ума, защото младежта най-често вижда само собственото си тясно обкръжение и затова й липсва общият и широк поглед. Старостта е по-отдалечена и дистанцирана от нещата. Аналогично и паметта на възрастния човек забравя близки събития, за сметка на което притежава отличната способност да си спомня със завидна точност отдавна отминалото. Късогледството е придружено с изявена субективност Късогледият наблюдава всичко през собствените си очила и при всяка тема се чувства лично засегнат. Той не вижда по-далече от носа си, но въпреки това този тесен кръгозор не води до себепознание. Проблемът е, че човек би трябвало да отнася към себе си онова, което вижда, за да се научи да вижда и самия себе си. Този процес обаче се превръща в своята противоположност, когато затъне в субективността. Конкретно това означава, че човекът наистина отнася всичко към себе си, но отказва да вижда и опознава самия себе си. Тогава субективността води само до нацупена обидчивост или други защитни реакции, без да се разгадава проекцията. Късогледството разкрива това недоразумение. То принуждава човека да оглежда по-отблизо собствения си свят и да приближава точката на най-ясното виждане до собствените си очи, до собствения си нос. Така на физическо равнище късогледството показва силна субективност - но на нея й липсва себепознание. Истинското себепознание непременно излиза от рамките на собствената субективност. Ако някой не може да вижда (или вижда лошо), уточняващият въпрос е: „Какво не иска да види той?" Отговорът винаги гласи; „Себе си." Колко силна е съпротивата на човек да се види такъв, какъвто е, може лесно да се отчете по диоптрите на очилата му. Очилата са протеза и съответно измама. Те са целесъобразна корекция, която изкуствено компенсира състоянието на зрението и като че ли всичко вече е наред. Тази измама в значителна степен се засилва при контактните лещи, защото фактът „лошо зрение" допълнително се замазва. Да си представим, че за една нощ могат да се отнемат очилата и контактните лещи на всички хора. Какво ще се случи тогава? Изведнъж животът би станал много по-правдив. Веднага би се разбрало как някой вижда света и себе си и - което е много по-важно, - засегнатите сами щяха да изпитат резултата от своята неспособност да виждат нещата такива, каквито са. Някаква полза може да има единствено от онзи недъг, който човек изпита на свой гръб. Така някой би могъл изведнъж да осъзнае колко „неясна" е представата му за света, колко „мъгляво" вижда околните и колко е тесен неговият кръгозор. Може би очите на някои ще се отворят и те ще погледнат по-правилно на нещата, иначе как човек с нарушено зрение ще стигне някога до прозрение?

Нагоре

Тагове: очите,