Постинг
26.05.2010 14:59 -
Кожа
КОЖАТА, е най-големият орган на човека. Тя има многостранни функции, най-важните от които са:
1. Отграничаване и защита
2. Допир и контакт
3. Изразяване и представяне
4. Сексуален орган
5. Дишане
6. Отделяне (пот)
7. Топлинна регулация
Всички тези многообразни функции на кожата все пак са обединени в една обща тема, която обхваща диапазона между двата полюса ограничаване и контакт. Ние чувстваме кожата като наша външна материална граница и същевременно посредством кожата се свързваме с външното, с нея се докосваме до обкръжаващата ни среда. Облечени в кожата си, ние се представяме на света, а и не можем да излезем от кожата си. Тя отразява нашата същност, - такива, каквито сме отвън, по два начина. На първо място, кожата е рефлекторна плоскост на всички вътрешни органи. Всяко смущение в някой от нашите вътрешни органи се проектира върху кожата и всяко дразнение в съответен ареал на кожата се отвежда навътре до органа. На тази взаимна връзка се основават всички рефлекторни зонови терапии, които в природолечението се прилагат от стари времена, но академичната медицина използва само няколко (например зоните на Хед). Да споменем, преди всичко, масажа на рефлекторните зони на стъпалото, поставянето на вендузи върху зоните на гърба, терапията на рефлекторните зони на носа, акупунктурата на ухото и много други.
Опитният практик вижда и усеща по кожата състоянието на органите и ги третира, също така, на местата на тяхното проектиране върху кожата.
Каквото и да се появи по кожата - зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес - мястото на тази проява не е случайно, а е указание за съответен вътрешен процес. Някога е имало подробно разработени системи, които, примерно, от местоположението на бенки се опитвали да тълкуват характера на човека. През епохата на Просвещението заклеймяваме подобна „очевидна безсмислица" като ерес, но ние бавно се приближаваме отново към разбирането за тези неща. Настина ли е толкова трудно да се разбере, че зад всичко станало има невидим модел, който на материално равнище само се изразява (изпъква, оставя следа). Всичко видимо е само подобие на невидимото, както едно произведение на изкуството е видим израз на невидимата идея на автора. От видимото можем да правим заключения за невидимото. Това вършим постоянно във всекидневието. Влизаме в една стая и от видимото си вадим заключение за вкуса на обитателя й, за вкуса на човека бихме могли да съдим и по съдържанието на неговия гардероб. Все едно е накъде ще погледнем - има ли някой лош вкус, той проличава навсякъде.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив