Постинг
26.05.2010 14:02 -
Във връзка с това
Жан Гебзер пише: „Необходимата промяна на света и на човечеството в никакъв случай не може да се постигне с опити за оправяне на света. „Оправячите" на света, в борбата си за един, както те си мислят, по-съвършен свят отбягват задачата да усъвършенстват себе си, те играят обичайната, наистина човешка, но все пак жалка игра да изискват от другите онова, което самите те са прекалено лениви да свършат. Привидните успехи обаче, към които се стремят, не ги оневиняват за предателството, което вършат не само към света, но и към самите себе си." (Упадък и участие.)
Да усъвършенстваш себе си не означава нищо друго, освен да се научиш да виждаш себе си такъв, какъвто си! Да познаваш себе си не значи да познаваш своя аз. Азът се отнася към себе си като чаша вода към океана. Нашият аз ни разболява, нашето себе си е здраво. Пътят на изцелението е пътят от аз към себе си, от пленничеството към свободата, от полярността към единството. Когато определен симптом ни насочва към това, което още ни липсва (между другото) за да се приближим до целостта и единството, тогава трябва да се научим да виждаме липсващото (грешката) и така да го включваме в своята съзнателна идентификация. Достатъчно е човек веднъж да го види, за да не го изпуска вече от очи и все по-прецизно да го следи. Само постоянното и внимателно наблюдение преодолява съпротивата, само то кара да нараства у нас онази любов, която ни е нужна, за да се интегрира новооткритото. Да се наблюдава сянката, значи тя да се просветява.
Напълно погрешна - но често разпространена - е реакцията да искаме да се отървем колкото е възможно по-бързо от принципа, открит в симптома. Така някой, който най-после е открил своята неосъзната агресивност, може ужасен да запита: „Как да се освободя от тази ужасна агресивност?" От-говорът е: „Напротив, радвайте се, че я има!" Тъкмо „не искам да имам" води до образуването на сенки и ни прави нездрави - да виждаме присъствието на агресивността, означава да станем здрави. Който смята това за опасно, пропуска, че един принцип не изчезва, когато отвръщаме поглед от него.
Няма опасен принцип - опасна е само небалансираната сила. Всеки принцип се неутрализира чрез своя противоположен полюс. Изолиран, всеки принцип е опасен. Само горещината, както и само студът, също са врагове на живота. Изолираната благост не е по-благородна от изолираната строгост. Единствено в равновесието на силите цари спокойствие. Голямата разлика между „света" и „мъдрите" се състои в това, че светът винаги се опитва да осъществи единия полюс, докато мъдрите предпочитат средата между полюсите. Който веднъж схване, че човекът е един микрокосмос, постепенно престава да се страхува да открива всички принципи също и у себе си.
Открием ли в един симптом липсващ принцип, достатъчно е да се научим да обичаме симптома, защото той вече осъществява онова, което ни липсва. Който постоянно и нетърпеливо чака изчезването на симптома, все още не е разбрал концепцията. Симптомът живее принципа на сянката -одобряваме ли този принцип, трудно можем да се борим едновременно и със симптома. Тук е ключът. Акцентирането на симптома прави борбата излишна. Съпротивата предизвиква отпор. Симптомът изчезва най-рано тогава, когато е станал безразличен на пациента. Безразличието показва, че той е схванал и акцептирал валидността на принципа, който се проявява в симптома. Всичко това човек постига единствено чрез „вглеждане".
В памет на Владимир Висоцкий във връзка ...
Трепери, мракобесие: един казус по Новод...
Връзка с Tokio Hote
Трепери, мракобесие: един казус по Новод...
Връзка с Tokio Hote
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
