Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 14:29 - Опорно-двигателен апарат и нерви
Автор: severen2 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 442 Коментари: 0 Гласове:
0



Стойка и поведение Когато говорим за държането и осанката на даден човек, от формулировката не става съвсем ясно дали имаме предвид физическата му стойка или не­говото поведение. Въпреки това тази езикова дву­смислица не води до недоразумения, защото физическата стойка обикновено съответства на поведени­ето. Във външното само се отразява вътрешното. Така например говорим за изправен човек (в смисъл на изряден, безупречен), без да осъзнаваме, че с ду­мата изправен се описва и физически акт, който е бил от решаващо значение в историята на човечес­твото. Едно животно не може да бъде изправено, защото все още не се е изправило. В зората на своето съществуване човекът е направил тази огром­на крачка, като се е изправил и така е обърнал пог­леда си нагоре, към небето, получавайки шанса да стане бог - същевременно обаче толкова се възгордял, че предизвикал опасността, допускайки грешката да смята сам себе си за бог. Опасността и шан­сът за изправяне се проявяват и на телесно равни­ще. Меките части на тялото, които при четирино­гите са добре защитени, благодарение на стойката им, при изправения човек са уязвими. Тази уязвимост и по-голяма ранимост обаче е придружена полярно и от по-голяма откритост и възприемчивост. Гръб­начният стълб, по-специално, осигурява изправената стойка. Той прави човека подвижен и „праволинеен", придава му опора и гъвкавост. Гръбначният стълб има формата на двойно „S” и действа според принципа на амортисьора. Чрез полярността на твърди­те прешлени и меките интервертебрални хрущяли той позволява подвижност и гъвкавост. Казахме вече, че физическата стойка и поведението са в съзвучие и че тази аналогия се проявява в редица словосъчетания. Има изправни и праволинейни хора и такива, които обичат да превиват гръб. Познаваме сковани и закоравели хора, както и такива, които пълзят. Би могло обаче да се опита, чрез изкуствено влияние, да се промени стойката, с цел да се симулира поведение. Например родителите се карат на децата си: „Изправи се!", „Не можеш ли да седиш изправен?" Така започва играта на нечестност. По-късно армията изисква от войниците си: „Зас­тани мирно!". Тук ситуацията става гротескна. Външно войникът трябва да демонстрира стойка, без да има право да покаже адекватно морално поведение. Открай време армията хвърля много уси­лия, за да поддържа физическата стойка, макар че от стратегическа гледна точка това е направо аб­сурдно. Нито парадната крачка, нито стоенето мирно се котират в суматохата на битката. Кул­тивирането на физическата стойка е нужно един­ствено, за да се прекъсне естествената кореспонденция между външната и вътрешната позиция. Вътрешната неустойчивост на войника се проявява и в свободното му време, например след победа, и при други подобни събития. Партизаните нямат показна стойка, тъй като притежават вътрешна идентификация със своите действия. Нравственото поведение явно допринася за увеличаване на ефек­тивността, докато изкуствената физическа стой­ка води до обратния резултат. Нека сравним скова­ната стойка на войника, който стои с изпънати докрай стави, и каубоя, който никога не би допуснал да блокира възможностите си за движение чрез опъ­нати крайници. Този свободен стоеж, при който чо­век се придържа към собствения си център, среща­ме и в тай дзи. Стойка, която не отговаря на вътрешната наг­ласа на даден човек, веднага разпознаваме като нее­стествена, докато естествената стойка характе­ризира човека. Ако болестта е принудила някого към определена стойка, която той доброволно никога не би заел, тази стойка показва неизживяно вътрешно поведение, показва за какво копнее той. При наблюдението на даден човек трябва да уме­ем да преценяваме дали той се отъждествява с вън­шната си стойка или е трябвало да я заеме против волята си. В първия случай стойката му отразява неговата съзнателна идентификация. Във втория случай, в изменената от болестта стойка, се проявява една сенчеста област, която той не би приел доброволно. Така човек, който върви изправен и кра­чи с вирната глава, показва известна недостъпност, гордост, възвишеност и честност. Такъв човек чу­десно би могъл да се отъждестви с всички тези ка­чества. Той не би ги и отрекъл. Другояче се държи засегнатият от болестта на Бехтерев, с типичната форма на гръбначния стълб, подобна на бамбуково стебло. Тук се соматизира едно неосъзнато изискване на егото на пациента за несломимост. При болестта на Бехтерев с време­то целият гръбначен стълб склерозира, гърбът се сковава, главата се навежда напред, тъй като S-об-разната форма на гръбнака се нарушава. Истината за това колко упорит, неотстъпчив и непреклонен е пациентът буквално го удря в носа. Подобна е и проблематиката, изразена чрез гърбицата: в гърби­цата се проявява неосъзнато смирение.    



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: severen2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 72549
Постинги: 89
Коментари: 10
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031