Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 15:09 - Неврогенна анорексия
Автор: severen2 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 875 Коментари: 0 Гласове:
0



Искаме да завършим главата за храносмилането с една класическа психосоматична болест, която дължи своя чар на смесица от опасност и оригинал­ност.(във всеки случай двадесет процента от всички пациенти все още умират от нея!): неврогенна анорексия. При неврогенната анорексия особено оче­видно излизат на показ вицът и иронията, каквито се съдържат във всяка болест. Човек отказва да яде, защото няма желание за това, и умира, без да е развил чувството, че е болен. Това е върхът! Близки и лекари на такива пациенти обикновено срещат много повече трудности да демонстрират разбира­не към тях. Всички те най-често усилено се ста­раят да убедят пациента в предимството на яде­нето и на живота, а любовта им към ближния се разгаря и ги насочва към клиничното принудително хранене. (Който не може да изпита наслада от толкова много комизъм, просто е лош зрител в големия световен театър!) Неврогенна анорексия срещаме почти изключително у пациентки. Тя е типично женска болест. Пациентките, най-често в пубертета, правят впе­чатление със своеобразни навици за хранене, по-скоро „антинавици за хранене". Те отказват да поемат храна, което - отчасти съзнателно, отчасти несъз­нателно - се мотивира с желанието да останат стройни. Категоричният отказ да хапнат нещо междувременно се обръща в своята противоположност: Ко­гато са сами и не ги наблюдават или няма кой да ги види, те започват да се тъпчат с огромни количества храна. Нощем опразват хладилника и излапват всичко, каквото намерят в него. Само че те не искат да задържат храната в себе си и полагат гри­жи да повърнат всичко. Измислят всевъзможни трикове да заблудят околните, загрижени за техни­те навици на хранене. Обикновено е изключително трудно да се добие ясна представа какво наистина яде и какво не яде болната от неврогенна анорексия, кога задоволява жестокия си глад и кога не.        Дори когато тези пациентки понякога ядат, те предпочитат неща, които едва ли заслужават да се наричат „храна": лимони, зелени ябълки, кисели сала­ти, следователно нещо с ниска хранителна стой­ност и калоричност. Обикновено допълнително из­ползват слабителни средства, за да се отърват въз­можно най-бързо и сигурно от малкото или нищото, което са поели. Те настояват също за много движе­ние. Правят дълги разходки, за да стопят сланина­та, каквато никога не са наслоявали. Това наистина е учудващо при общото състояние на пациентките, често загубили твърде много сили. Прави впечатле­ние и свръхголемият алтруизъм на тези пациентки, който често дори достига връхната си точка в удо­волствието и големите грижи, които влагат, за да готвят за други хора. Те нямат нищо против да готвят за околните, да ги гощават и да ги наблюдават по време на яденето, стига само да не тряб­ва да ядат заедно с тях. Иначе имат подчертана склонност към самота и на драго сърце се оттег­лят. Често пъти пациентки с неврогенна анорексия нямат менструация, но почти непременно имат проблеми и смущения в тази област. Обобщим ли тази симптоматична картина, виж­даме свръхвъздигнат аскетичен идеал. Скритата причина е старият конфликт между дух и материя, горе и долу, чистота и нагон. Храната поддържа тя­лото и с това подхранва царството на формите. „Не" на яденето у болните от неврогенна анорексия е „не" на телесното и на всички изисквания, които произхождат от тялото. Истинският идеал на страдащите от неврогенна анорексия далеч надхвърля сферата на яденето. Целта е чистота и оду­хотвореност. На болната й се иска да се освободи от всичко тежко и телесно, иска й се да избяга от сексуалността и от нагона. Целта се нарича сексуално целомъдрие и безполовост. Заради това човек трябвало да бъде слаб, иначе по тялото щели да се образуват заоблени форми, които биха легитимира­ли болната от неврогенна анорексия като жена, а тя не иска това. Страхът е не само от закръглените, женските форми, но пълният корем напомня и за възможността да се забременява. Съпротивата срещу собстве­ната женственост и срещу сексуалността се отра­зява и в липсата на менструация. Най-високият иде­ал за болните от неврогенна анорексия гласи: дема-териализиране, далеч от всичко, което има нещо общо с низката телесност. На фона на такъв аскетичен идеал страдащата от неврогенна анорексия не се смята за болна и не проявява никакво разбиране за някакви терапевтич­ни мерки - всички те служат на тялото, от което тя иска да избяга. Тя умело .заобикаля всяко принуди­телно хранене в клиники, като с все по-рафинирани трикове осигурява възможност за незабележимото изчезване на всякаква храна. Тя отказва всякаква по­мощ и упорито преследва своя идеал чрез одухотво-ряване да обърне гръб на всички корпорални сфери. Смъртта не се възприема като заплаха, тъй като именно жизнеността навява толкова много страх. Човекът се страхува от всичко, което е кръгло, аморфно, женствено, плодовито, инстинктивно и сексуално - страх от близост и топлина. По тази причина болните от неврогенна анорексия не искат да ядат заедно с други хора. Във всички култури прастар ритуал е хората да седнат заедно на маса­та и заедно да се хранят, при което се създава чо­вешка близост и топлина. Тъкмо тази близост всява страх у страдащите от неврогенна анорексия. Този страх се подхранва от сферата на сенките на тези пациентки, където темите, тъй грижливо избягвани в съзнателния живот, настървено очак­ват своето осъществяване. Тези болни копнеят за жизненото, което те - от страх да не би напълно да ги премаже - се опитват да изкоренят със свое­то симптоматично поведение. От време на време обаче ги нападат потисканият и атакуван вълчи глад и лакомията. Така се стига до тайното плюскане. Тази „забежка" гузно се анулира с повръщане. Така болната от неврогенна анорексия не намира златната среда в своя конфликт, между ламтеж и аскетизъм, между глад и лишение, между егоцентризъм и отдаване. Зад алтруистичното поведение ви­наги намираме грижливо прикриван егоцентризъм, който много бързо се усеща при общуване с тези па­циентки. Човек тайно копнее за подкрепа и упори­то я извоюва по заобиколния път на болестта. Кой­то отказва да яде, държи в ръцете си неподозирана власт над хората, които в отчаян страх вярват, че трябва да го принудят да яде и да оцелее. С този трик дори малки деца здраво държат в шах семейс­твата си. На страдащите от неврогенна анорексия можем да помогнем с принудително хранене, а в най-добрия случай, като ги накараме да бъдат честни към са­мите себе си. Пациентката трябва да открие себе си и да се научи да възприема своята жажда и страстно желание за любов и секс, своя егоцентри­зъм и своята женственост с цялата й инстинктивност и телесност. Тя трябва да разбере, че земни­те сфери не се надрастват нито с атакуване, нито с потискане, а едва когато човек ги интегрира в себе си, като ги изживява и по този начин ги трансформира. В този смисъл от описаната картина на заболяването много хора могат да извлекат поука и себе си. Не само пациентките с неврогенна анорексия проявяват склонност да потискат изискванията на своята физиология, които им навяват страхове с претенциозно звучаща философия, за да бъде животът им чист и одухотворен. Те пропускат да забележат, че аскетизмът обикновено хвърля сянка - и тази сянка се нарича страстен ламтеж.        



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: severen2
Категория: Лични дневници
Прочетен: 72552
Постинги: 89
Коментари: 10
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031